Преди повече от 20 г. по сухоречието  Табан, явяващо се естествена граница между община Алафатар и община Кайнарджа в област Силистра е рeгистриран уникален скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км по бреговете на древната река Табан /Малък Канагьол/в района на с. Стрелково, с. Васил Левски, с. Поп Русаново и с. Кутловица, Силистренско.
           Сухоречието Табан /Малък Канагьол/ води началото си от Предбалкана и от юг на север пресича Добруджанската лесостеп. Недалеч от гр. Силистра се съединява с р. Канагьол, след което се влива в р. Дунав чрез езерото Гърлица /Буджак/ на румънска територия.

 

           Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., определено са  впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин ги втъкават в религиодните си представи. За център на култовите практики  избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа, обл.Силистра. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията”.
          През лятото на 2005 г. са проведени сондажни археологически разкопки на най-значителното от пещерните светилища по Табан, наречено  “Баджалията”.