СКАЛНА КУЛТОВА ПЛОЩАДКА

 

           На 220 м югозападно от “Баджалията”  левия бряг на сухоречието е бродиран от втори варовиков венец, в които са регистрирани естествени пещери и навеси. От него към сухоречието се изнася носообразна скала, висока 13 м. Нейният връх е старателно изсечен, в резултат на което е идеално подравнен.

Така е формирана площадка с трапецовидна форма, ориентирана по посоките на света с максимална дължина 4,10 м и максимална ширина 2,70 м. По средата й прецизно е изсечен дълбок жлеб с ширина 0,15 м и дълбочина 0, 40 м. Ориентиран е на север – юг с 8⁰ отклонение на запад. В центъра на жлеба допълнително е вкопано гнездо, вероятно за закотвяне на дървена подпора. От площадката се разкрива широка панорама и се установява пряка визуална връзка с олтара на “Баджалията”, трона,  могилния некропол на върха на високото плато край пътя Силистра – Варна и третия скалния венец в североизточна посока.          
           Върху последния е проучена четвърта стационарна археологическа структура. Култовата площадка с идеално оформения жлеб в посока север-юг по неповторим начин допълва сакралния комплекс около андреона “Баджалията”, с която е в пряка визуална връзка. Тя служела за астрономически наблюдения, свързани с астрологическите практики на поклонниците на Залмоксис.
           Действително циклите, свързани с изчезването на Залмоксис в подземната пещера и явяването му, както и периодичните жертвоприношения на избрани пратеници, налагат задълбочено вглеждане в небесния свод и сложни астрономически изчисления. Вече са направени  и първите наблюдения за небесната символика в археологически обекти в Сборяново /столицата с царскя некропол на гетите/ Мостово, Пловдивско , близкото светилище при с. Храброво, Балчишко (жлебовете са аналогични с тези при Баджалията” и гетски паметници в Румъния и Молдова. Дори са идентифицирани тракийски скални обсерватории (Мостово, Храброво) , към който евентуално може да се причисли скалната площадка срещу "Баджалията".

           Прочее, с основание наскоро бе обърнато внимание че в земите на гетите и по-специално в североизточна България “тепърва ще се откриват и тълкуват обекти на археоастрономията”. Паметниците около “Баджалията” в пълна мяра отговарят на подобни очаквания.