СКАЛНИЯТ ХРАМ

 

            Първоначално изглежда голямата пещера “Баджалията” е възприемана като неръкотворен божествен храм и в това й качество култови действия и мистерии на това място са извършвани в дълбока древност. Естествено уширената равнина около древната река, бордирана от скални венци и пещери е ограничена с вал и така е рамкирана свещенна Г-образна територия – temenos. Приблизително в нейния център попада голямата естествена пещера “Баджалията”,  извисяваща се над високия десен бряг на сухоречието, ръкав на р. Табан. От подножието към скалния венец в скалата е изсечена пътека, която се разширява и хоризонтира при подхода към пещерните структури. Тя отвежда до началото на естествен скален тунел, който бележи началото на скалното светилище.

           Добре оформените при входа жлебове свидетелстват, че е бил затварян чрез закотвена в скалата дървена врата.
Г-образната галерия извежда до хоризонтално изсечена пътека, чрез която се достига до огромна естествена пещера с размери: 18, 80 x 8, 50 x 7, 60 м. До входа на пещерата е регистриран културен хоризонт с керамика и следи от огнище. Тук са намерени 7 сребърни драхми, сечени в Истрия и три римски републикански денара от 1 – ІІ в. сл. Хр. Вдясно от пещерата е най-старателно изсеченото помещение в комплекса – дълбок елепсовиден в разрез и полуелипсовиден в план олтар с размери: ширина 5,15 м, дълбочина 6,00 м. и височина 2,00 – 320 м., чийто под е идеално подравнен. В подножието му скалната пътека е уширена и така е оформена своеобразна площадка. Под нея се разкрива дълбока около 20 м. безна, която достига до нивото на сухоречието. Точно на това място в резултат на многовековни жертвоприношения от площадката пред олтара на скалния храм в низината се е натрупал културен пласт с диаметър около 22 м. и дълбочина между 1,70 м (до скалата) и 3,30 м (в низината). Ту е заложен археологически сондаж с ширина 5 м.