СКАЛНИЯТ ТРОН

 

            В подножието на около 50 м северозападно от „Баджалията” има голям скален блок с размери 4,40 х 4,10, издигащ се на около 2,00 м над съвременния терен. Изглежда още в праисторически времена се е откъртил от скалния венец (забит е на дълбочина около 4 м от съвременния терен), който още в древността е допълнително обработен. Изсечен е под формата на трон със седалка, висока 0,37 м, широка 0,60 м и облегалка висока 0,70 м, който е в пряка визуална връзка с олтара на светилището.

Така седящият на символичния трон дух на Залмоксис е можел да наблюдава церемониите в олтара, а буквално в нозете му  пред трона са падали жертвените приношения. Въздигането на Залмоксис като върховен жрец, съцар, цар и бог прави обяснимо и задължително въздигането му на трон – главна регалия на царете върховните божества.  На 32 м пред него започват културните наслоявания в подножието на “Баджалията”. Тук е открита фибула и монета на император Елгабал  (218 – 222 г. сл. Хр.)
            Практиката да се изсичат тронове е регистрирана и в други тракийски скални светилища в българските земи и подобно на „Баджалията” обикновено са ориентирани на юг или изток. Изглежда става дума за една регионална традиция през тази епоха, защото скални тронове, свързани със светилища и възприемани като еманация на божествената власт са регистрирани в Анаталия.